Coin of the week е поредица, в която Chain.bg ще ви запознава с основните характеристики на най-популярните алтернативни криптовалути. Тази седмица ще ви представим една от най-популярните валути – Монеро.

В първата статия от поредицата за Монеро ще ви представим какво налага нуждата от съществуване на анонимната валута и нейните основни технически характеристики.

Ако регулаторните органи са уплашени от възможностите, които предоставя Биткойн, то Монеро ще ги ужаси. Това е най-краткото описание на една от най-почитаните криптовалути, появили се досега.

Защо Биткойн и Етереум не са анонимни и проблем ли е това?

За да осъзнаем какво представлява Монеро, първо трябва да дадем отговор на това как работят валути като Биткойн и Етереум.

Нека погледнем какво представлява един Биткойн адрес. Всеки собственик на биткойн портфейл би трябвало да разполага с 32-битов частен ключ (private key). Той използва криптография, за да генерира публичен ключ, който сред редица трансформации се появява под формата на адрес от 34 символа. Това са адресите, които всички виждаме, докато използваме Биткойн.

За да изхарчим един Биткойн, ние използваме частния си ключ, за да генерираме т.нар. UTXO или An Unspent Transaction Output (неизразходвани трансакции), чрез които се определя кой адрес има контрол върху този Биткойн. Разбира се, контрол върху тях има този, който притежава частния ключ за адреса.

По същество блокчейнът на Биткойн представлява един огромен публичен регистър, в който се записват всички UTXO и техните притежатели. На всичкото отгоре, в същия този регистър се записва не само притежанието на биткойните, но и всяка трансакция в мрежата. Най-общо казано това означава, че всеки, който желае да проследи конкретни трансакции в мрежата на Биткойн, може да го направи необезпокоявано.

Не много по-различна е и моделът, по който работи Етереум. Отново имаме 32-битов частен ключ, който преминава през криптография, за да даде публичен ключ и адрес, който потребителите да ползват. В блокчейна на Етереум също са видни всички адреси и балансите по тях, като ако желаем да изпратим етери от един адрес към друг, то се генерира трансакция, която е публична и лесно проследима.

Вижте още: Coin of the week: Етереум – бъдещето на криптоикономиката?

Липсата на анонимност в Биткойн и Етереум може да се разглежда едновременно като плюс и минус. Плюсовете са свързани най-вече с отношенията с финансовите регулатори и правоохранителните органи, които не следва да предприемат рестриктивни мерки срещу двете най-популярни криптовалути, под предлог, че се използват за престъпни дейности. Възможността да бъде проследена всяка трансакция в системата на Биткойн до първия изкопан в мрежата блок разбива мита, че криптовалутата е предпочитано средство от престъпни и терористични организации.

Същевременно тази прозрачност обаче може да бъде разглеждана и като минус. Възможност за проследяване на трансакциите имат не само заинтересуваните правителствени и надправителствени правоохранителни органи и финансови регулатори (което само по себе си е достатъчно притеснително), но и други недобронамерени лица. Само преди дни бе публикувана новина, че в руската столица Москва собственик на биткойни на стойност над 1 млн. долара е бил физически малтретиран, за да ги предаде на престъпници. Установяването на реалната самоличност на собствениците на биткойн или етереум адреси е напълно възможно, макар и не толкова лесно.

Най-подценяваният, но същевременно и най-сериозен проблем е свързан с т.нар. fungibility или качеството на криптовалутите да служат като средство за обмяна на стойност. Към момента един биткойн е равен на един биткойн или един етер е равен на един етер, както банкнота от десет долара е равна на друга подобна. Тъй като UTXO са публични и проследяеми за дълъг период от време, може да се стигне до момента, в който правоохранителни органи да засекат конкретна трансакция, осъществена с престъпни цели. Знаейки точно кои биткойни или етери са използвани от престъпници, властите биха могли да ги поставят в “черен списък” и да принудят свързаните със съвременната финансова система трети страни (борси за криптовалути или обменни бюра), да не осъществяват трансакции с тях. Така, поставен в “черния списък”, полученият от вас биткойн или етер може не се окаже равен по стойност на останалите в мрежата, макар самият вие да не сте го използвали за престъпна дейност. В този малко вероятен, но все пак възможен вариант, може да бъде разбита идеята за fungibility или възможността тези криптовалути да бъдат ползвани като средство за обмяна на стойност.

Как работи Монеро?

След като вече знаем как работят системи като Биткой и Етереум, както и какви са предимствата и недостатъците им, нека се вгледаме и в обекта на тази статия – Монеро.

Подобно на Биткой и Етереум, отново започваме с 32-битов частен ключ. Отново достигаме и до съставянето на публичен адрес, този път съставен от 95 символа. С това обаче се изчерпват скучните неща.

Освен адрес, чрез частния си ключ притежателите на Монеро създават още ключ за разходи и ключ за преглед (spend key и view key). Всеки от тези два компонента пък имат частни и публични елементи. Оказва се, че вместо наличните е Биткой и Етереум просто адреси, при Монеро имаме пет различни елемента – частен ключ за разходи, публичен ключ за разходи, частен ключ за преглед, публичен ключ за преглед и адрес.

Когато искаме да направим транскация в мрежата на Монеро, подобно на Биткойн и Етереум, я отключваме с нашия частен ключ за разходи. Вместо трансакцията да бъде изпратена директно към адреса на получателя обаче, се генерира т.нар. еднократен таен адрес, към който блокчейнът на Монеро изпраща средствата. Тази трансакция е публична и е видима в регистъра на системата.

Вижте още: Какво е Светкавичната мрежа и как решава проблемите на Биткойн

Анонимността идва оттам, че истинският адрес на получателя фактически не получава средствата, поне в очите на останалите участници в мрежата. Вместо това, той има достъп до изпратените средства чрез своя ключ за прегледи, който извършва проверка на трансакциите в мрежата, докато успее да декриптира точно тази, която е предназначена за него.

Желанието за анонимност обаче не е само от получателя на средствата, а и от подателя им. За да бъде осигурена тя са създадени т.нар. пръстеновидни подписи или ring signature. Най-просто обяснено – вместо всеки индивидуален подател да насочи трансакцията си към публичния регистър, той я изпраща в Пръстена, който прави обща трансакция към регистъра. Така никой не знае кой точно подател е направил конкретната трансакция. С последните имплементации в кода на Монеро се прикрива и изпратеното количество монети в Пръстена.

Да обобщим – блокчейнът на Монеро е създаден така, че да не е ясно кой изпраща трансакцията, кой я получава, както и количеството на изпратените средства. Това се случва чрез няколко елемента на системата, която осигуряват нейната анонимност.

В следващата статия ще ви представим особеностите в добива на монеро, както и обвързаността на валутата с дарк маркетите.