Светът влиза в 20 век с частично обезпечаване със златни резерви на някои от познатите ни валути – долар, британска лира и др. Те имат наистина частично покритие, което бива напълно премахнато в началото на 70-те години на 20 век. Това означава, че последните 40 години човечеството живее в един изцяло нов свят, където всички валути са изключително книжни пари.

Какво означава това? Множество централни банки разполагат с монопола да произвеждат пари в дадена територия. Например в Европейския съюз това е Европейската централна банка и тя има монопол върху печатането на евро, сходна е ситуацията в САЩ, където обаче Федералният резерв е частна организация.

От това произтичат редица последствия. Първо, вродената инфлация на парите – количеството книжни пари постепенно и постоянно се покачва от централните банки, а това води до намаляване на покупателната им способност. За последните 100 години щатският долар се е обезценил с повече от 80%. През 1995 г., само преди 20 години, в света е имало над 380 млрд. долара в употреба, като повече от две трети от тях се намират извън САЩ.

През април 2004 г. доларите в употреба са близо 700 млрд., а през 2006 г. – са достигнали 800 млрд. долара. Това не е единственият случай на инфлация и загуба на стойност на дадена валута. Още по страшно е положението в Зимбабве – преди години правителството официално обяви, че ще преустанови използването на зимбабвийския долар. Причината е хиперинфлацията, което прави използването на валутата безсмислено. Курсът достига до 35 квадрилиона зимбабвийски долара за 1 американски долар. Най-голямата и последна банкнота е отпечатана от централната банка през 2008 г., като нейният номинал е 100 трлн. зимбабвийски долара. Сумата не е достатъчна, за да си платите автобусния превоз за една седмица!

Втората последица е по-дълги и всеобхватни икономически кризи, които засягат цялата икономика. По времето, когато парите са имали изцяло златно покритие, тези цикли са преминавали по-бързо и с по-малки последици за държавите. Третата – морален риск. Това е едно понятие от застрахователната теория и означава, че поведението на населението се променя, и по-точно това на инвеститорите и предприемачите. Те започват да инвестират доста по-рисково, защото винаги могат да бъдат рефинансирани от централните банки в случай на провал. Една далеч по-отслабена дисциплина в инвестиционните решения, като последица от това е именно финансовата криза през 2008 г.

Точно в такъв момент се появява и биткойн, като решение на проблема с валутите, книжните пари, след поредната криза на финансовите пазари. Той е децентрализиран, не се „печата“ от централни банки и притежава почти всички свойства на парите – средство за обмяна, средство за съхраняване на стойност, глобални пари. Намалява инвестиционния риск, защото е ликвиден във всяка една точка на света. Все още ликвидността му или иначе казано възможността да го използваме за закупуването на стоки и услуги е малка, но тя ще нараства. За разлика от златото няма проблем с преноса му. Биткойн е опасен за съвременната банкова система, но всъщност ако се замислим, едва през последните 100 години хартиените пари са основното средство, което човечеството ползва ежедневно. Преди това са се използвали предимно ограничени ресурси като злато, сребро, бронз и др. и те са били формата на пари, с която остойностяваме всичко, което произвеждаме като продукция, енергия и тн.

Биткойн изначално е ограничен. Ограничеността е това, което прави биткойн ценен актив във времето. От него могат да се „изкопаят“ 21 милиона. Това е горната граница, когато ще се изчерпа „копаенето“, което става чрез процеса миниране („mining“). По подобие на златото се влагат изключително много средства в икономиката, за да се изкопае. Този процес обаче е съвсем нормален, иначе златото не би имало стойност – то е устойчив ресурс, който се пренася през поколенията, устойчив на политически процеси, може да бъде онаследяван.

Как се „копае“ биткойн?

Копаенето („mining“) е процесът на изразходване на изчислителна мощ за обработка на трансакции, защита на мрежата и синхронизиране на всички участници в системата. Той може да се възприема като център за данни на Биткойн. Имайте предвид, че този център е съставен от всеки един, който копае, а това са милиони хора, работещи във всички страни, като няма лице, което да има пълен контрол. Този процес се нарича „добив“ от аналогията за добив на злато, тъй като това също е временен механизъм, използван за издаване на нови биткойни. Всеки копач получава възнаграждение в биткойн в замяна на полезни услуги, необходими за работата и сигурността на плащанията в мрежата. Копаенето ще бъде необходимо и след издаването на последния биткойн през 2140 г., например за верифицирането на разплащания с биткойн.

Всеки може да се превърне в Биткойн копач, като пусне софтуер със специализиран хардуер. Софтуерът за копаене проверява за налични трансакции, излъчвани чрез Р2Р мрежата и извършва математически изчисления, за да обработва и потвърждава тези сделки. Биткойн копачите изпълняват тази работа (т.е. техните компютри), тъй като те могат да печелят такси, плащани от потребителите за по-бърза обработка на трансакции, както и от създването на нови биткойни според фиксирана формула. Тъй като все повече хора започват да копаят, трудността да се намерят валидни блокове в мрежата автоматично се увеличава, за да се гарантира, че средното време за намиране на блок ще остане около 10 минути. Това е заложено в самия протокол на Биткойн като дигитална криптовалута. В резултат на това, копаенето (mining) е един силно конкурентен бизнес, където нито един отделен копач не може да контролира това, което е включено в блок-веригата.

Биткойн копачите не са в състояние да мамят чрез увеличаване на тяхната собствена награда или да обработват измамни сделки, които биха могли да развалят мрежата. Всички Биткойн възли ще отхвърлят всеки блок, който съдържа невалидни данни, предвидени в правилата на протокола на мрежата. Следователно, мрежата продължава да е сигурна, дори ако не на всички Биткойн копачи може да се има доверие.

По какво прилича „копаенето“ на печатането?

Както при всяка друга платежна услуга, използването на Биткойн предполага разходи за нейното функциониране. Услугите, необходими за работата на широко популярните в наши дни парични системи като банки, кредитни карти, бронирани превозни средства, също изразходват много енергия, но за разлика от Биткойн, тяхната цялостна употреба на енергия не е прозрачна и не може да бъде лесно измерена. Копаенето (mining) е замислено, за да се оптимизира с течение на времето чрез специализиран хардуер, който консумира по-малко енергия, с което разходите от този процес трябва да продължат да бъдат пропорционални на търсенето. Икономиката на копаенето е такава, че копачите самостоятелно се стремят към нея.

От какво се нуждая, за да започна да копая?

През първите дни след създаването на Биткойн, всеки можеше да намери нов блок, използвайки процесора на настолния си компютър. С увеличаването на броя на хората, които копаят, трудността да се открие нов блок се увеличи значително до степен, при която единственият рентабилен метод за копаене е използването на специализиран хардуер. Можете да посетите BitcoinMining.com за повече информация. Поне от 2013 г. копаенето не е оправдано за самостоятелна дейност у дома, защото сметката за тока, която ще платите в края на месеца и инвестицията за хардуера, който ще използвате са по-високи от цената на биткойните, които ще получите като награда. Този процес се извършва от групи хора, обединили своите средства или от големи компании.

Но това не бива да ви отчайва, тъй като ако желаете да се сдобиете с биткойни, винаги можете да си купите или дори да изработите такива.