Ако имате поне няколко месеца опит в наблюдението на криптопазарите със сигурност сте се убедили в тяхната волатилност. Една от причините е непрекъснато постъпващата информация за регулаторни забрани, най-вече свързани с дейността на борсите за търговия на криптовалути. Независимо дали става въпрос за китайски, корейски или американски борси, всеки дори намек за намеса в тяхната дейност или налагане на регулации може да доведе до сериозен удар за пазарите.

Истината е, че борсите за криптовалути са архаичен инструмент, заемащ съществено място в една сфера на иновации, какъвто е света на криптовалутите. Те са централизирани (губите контрола върху средствата си), привлекателни за хакерски атаки и подлежащи на капризите на държавните регулаторни органи. Борсите са се превърнали в “доверената” трета страна, бягството от която е и първопричината за създаването на криптовалутите.

Тези думи тежат още повече на фона на новината от вчера, че японската борса Coinchek е станала обект на хакерска атака, в следствие на което е загубила криптовалути за $500 млн.

Бъдещето обаче не е толкова черно. Една от основните надежди в това отношение са атомните суапове, които по същество дават възможност на потребителите в криптопростванството да търгуват помежду си, без да разчитат на трета страна. Chain.bg ви представя превод на статия известния биткойн девелопър Джими Сонг, в която е обяснено какво представляват атомните суапове и каква роля имат те в бъдещето на криптовалутите.

Проблемът с доверието

За да разберем какво представляват атомните суапове, първо трябва да разберем какъв е проблемът с търгуването. Да предположим, че Алис иска да купи нещо от Боб, например колекционерска опаковка бонбони Пез. За целта на примера приемаме, че Алис и Боб живеят далеч един от друг и е трудно да осъществят сделката на живо, като същевременно те не се познават и най-вече – нямат доверие един на друг. Как Алис и Боб да направят тази трансакция?

Ако Алис изпрати първа пари на Боб, то той може просто да не й даде колекционерския предмет, след като вече е притежател на парите. От друга страна, ако Боб изпрати предмета първи, то Алис просто може да откаже да му го заплати, след като вече е нейно притежание.

Да наречем изпращането на парите от Алис към Боб – страната на Боб в сделката, и изпращането на предмета от Боб към Алис – страната на Алис в сделката. В идеалния вариант, искаме двете страни да изпълнят действията си едновременно, но това е трудно за осъществяване.

Възможни решения

Има няколко различни възможни решения на представения по-горе проблем. Алис и Боб могат да се срещнат на сигурно място и да извършат сделката директно. Това обаче се оказва твърде скъпо за тях, тъй като те ще трябва физически да се придвижат до мястото на сделката, макар и така да се премахне проблема с доверието. Имайки предвид, че разглежданият предмет е опаковка бонбони, едва ли за Алис и Боб, които живеят далеч един от друг, ще е икономически изгодно да постъпят по този начин. Какво остава като решение?

Друг начин Алис и Боб да решат проблема си е да намерят доверена страна, която да служи като посредник на сделката им. Тази трета доверена страна може да получи както парите на Алис, така и предмета на Боб, и да ги изпрати към двамата участници в сделката. Това би проработило, ако Алис и Боб намерят добър посредник, но какво се случва, ако не успеят? Посредникът може да открадне или измами едната или двете страни в тази сделка. Доверен посредник също така може да се окаже прекалено скъп за конкретната сделка.

Описаните горе два сценария са общо взето начина, по който хората се опитват да се сдобият с биткойни. Много използват услугите на localbitcoins за директна търговия, други пък използват борсите за криптовалути, които по същество са доверени трети страни.

При физическа търговия обаче не може да се постигне ефект на зависимост на двете страни. Тоест Алис не може да обвърже плащането към Боб с доставянето на предмета, без да разчита на доверена трета страна.

Дигитални трансфери

Какво е различното при дигиталните трансфери и как двете страни може да станат зависими от извършването на сделката? За целта се създава програмна логика, която да не позволи осъществяването само на едната страна от сделката. По този начин или Алис и Боб изпълняват ангажимента си по трансакцията, или нито един от тях.

Това представлява атомния суап. Вместо два отделни трансфера, се осъществява един единствен, в който се изпълнява ангажимента и на двете страни.

Какво направиха програмистите от проектът Decred?

Атомните суапове вече съществуват, като един от разработените варианти е от програмистите на криптовалутата Decred. Те създадоха умен контракт, използвайки програмния език Script, за да позволят осъществяване на атомни суапове между Decred и Лайткойн. Нещо повече, след като Script е също така и също така програмния език за умните договори за Биткойн, то и атомни суапове между Decred, Биткойн и Лайткойн също са възможни, както и други такива валути.

Монети като Монеро обаче не притежават нужните специфики за осъществяване на атомни суапове върху мрежата. Важно е да се отбележи, че тук е описан варианта за атомни суапове върху Блокчейн, като те не зависят от въвеждането на Светкавичната мрежа

Как работи системата?

Представете си, че Алис и Боб искат да търгуват алфа койн за бета койн. Алис създава дигитален еквивалент на сейф и дава неговите спецификации на Боб. Тя поставя своя алфа койн в сейфа, като за целта се изисква както дигиталния ключ на Алис, така и дигиталния подпис на Боб. Боб от своя страна създава друг дигитален еквивалент на сейф, в който поставя бета койн, като се изисква същия дигитален ключ, като от сейфа на Алис, както и дигиталния подпис на Алис.

Този вид дигитални сейфове изискват подписа на участниците в сделката, така че само Алис да може да отвори сейфа на Боб, както и само Боб може да отвори сейфа на Алис.

Когато Алис отвори сейфа на Боб, ключът за този сейф се появява в блокчейна на бета койн. Така Боб може да използва същият ключ, за да отключи сейфа на Алис, в който се съдържа алфа койна.

Тази система работи, защото отварянето на единия сейф дава възможност на втората страна по сделката да отвори другия сейф. Тъй като всеки един от сейфовете изисква както ключ, така и подпис, и двата сейфа са подсигурени.

В случай, че нещо се обърка или една от двете страни се откаже от сделката по време на осъществяването й, сейфовете са конструирани така, че да възстановят алфа и бета койните съответно на Алис и Боб. Това ще се случи и ако нито един от двамата не отвори сейфовете.

Как този процес се различава от атомните суапове в Светкавичната мрежа?

Светкавичната мрежа също предоставя възможност за извършване на атомни суапове, с предимства и недостатъци спрямо тези, които се осъществяват върху блокчейна.

Първо – суаповете върху Светкавичната мрежа или off-chain atomic swaps са мигновени, за разлика от тези върху блокчейните на различните криптовалути. Трансакциите там изискват средствата да бъдат вкарани в Светкавичната мрежа (прочети за Светкавичната мрежа тук). Това означава, че всички средства, които са вкарани в платежния канал на Светкавичната мрежа, могат да бъдат използвани само ако канала бъде затворен.

Най-общо казано, трансакциите в Светкавичната мрежа са по-евтини и по-подходящи за изпращане на по-малко средства, като същевременно имат по-добра поверителност. Когато става дума за по-големи трансакции, които изискват офлайн подписи, по-вероятно е да се използват атомни суапове върху блокчейните.

С какво са полезни атомните суапове?

Всяка по-голяма извънборсова сделка може да се случи в реално време с помощта на атомните суапове. Ако Алис и Боб искат да търгуват помежду си с голямо количество биткойни и лайткойни, атомния суап върху блокчейните придобива смисъл, тъй като не се нуждае от доверена трета страна за осъществяването на сделката.

Друго приложение на технологията е създаване на децентрализирани борси, без да се налага да им се доверяват средства. Потребителите ще запазят собствеността върху койните си и ще могат да извършват атомни суапове с тях, вместо да ги изпращат в борсите. Това премахва голяма част от недостатъците и потенциалните заплахи от атаки, с които са характерни посредниците на дигитални активи.”