През последните седмици и месеци Биткойн стана обект на поредната атака, която има за цел да ни убеди как децентрализираната валута ще сложи край на света. Не, този път не става въпрос за финансиране на терористи, продажба на наркотици или срив в съвременната финансова система. Този път бе извадена тежката артилерия – глобалното затопляне и екологичната катастрофа, която може да предизвика миньорската дейност на Биткойн системата.

В тази статия ще ви представя кратки и ясни аргументи защо тези опасения, широко декларирани в медиите, всъщност представлява фалшиви новини, чиято теза е лесно оборима.

На първо време трябва да изясним какво представлява миньорската дейност в Биткойн мрежата и каква е нейната цел. Копаенето  („mining“) е процесът на изразходване на изчислителна мощ за обработка на трансакции, защита на мрежата и синхронизиране на всички участници в системата. Този процес се извършва чрез специализиран хардуер, който притежава много по-висока изчислителна мощ от обикновените компютърни процесори. Важно е тук да се подчертае, че основна цел на миньорския процес е именно подсигуряването на сигурността на мрежата, а едва след това се появява и “наградата”, която се съдържа във всеки изкопан биткойн блок.

Обяснението на миньорския процес е важно, тъй като следва да се осъзнае, че той не е самоцелен. Ако желаем да имаме децентрализирана и независима от правителствата криптовалута, то следва да заплатим цената за нейната сигурност и невъзможността на тези правителства за упражнят контрол върху системата или да спрат трансакции.

Каква е цената?

Според данни на сайта digiconomist.net, които често са цитирани в масмедиите през последните седмици, годишно системата на Биткойн консумира близо 35 тераватчаса (TWh), което отново според този източник съответства на електричеството, консумирано от България за година. Достатъчни данни за произвеждане на катастрофална новина, нали?

Всъщност истината е доста по-различна. Това, което няма да открием в данните на digiconomist.net е, че малка държава като България е консумира 35 TWh за година, но произвежда 41 TWh само за 2016 г. Разликата от 6 TWh само в България е способна да захрани над 15% от Биткойн мрежата, чиято пазарна капитализация към момента на писане на тази статия се изчислява на близо $320 млрд. (БВП на България за 2016 г. е $52.4 млрд.). Колкото повече се вглеждаме в данните обаче, толкова по-интересни неща откриваме. Според данни на Българска фотоволтаична асоциация през 2016 г. у нас са произведени 7 TWh от възобновяемата енергия, като само наземните вятърни паркове и фотоволтаичните мощности са произвели по 1,4 тераватчаса електроенергия за миналата година. Оказва се, че малка и неразвита България, която изостава значително от изграждането на енерговъзообновяема инфраструктура, може сама да захрани значителна част от системата на Биткойн, при това без предизвика негативни последствия за околната среда.

Биткойн се копае там, където е изгодно

Анализът на българските данни, сравнени с параметрите на Биткойн мрежата, има за цел да постави общи рамки за възприемане на миньорската дейност. Сега е време да погледнем и глобалната картина.

По същество миньорската дейност в Биткойн е децентрализирана, но пазарно и географски обособена. Основните параметри на това обособяване са възможност за бързо и ефективно набавяне на хардуер и евтино електричество, необходимо за извършване на дейността.

Вече сигурно се досещате, че тези две изисквания се покриват най-добре в момента в Китай, където е съсредоточена и голяма част от миньорската дейност на Биткойн. Най-големият производител на специализиран хардуер за копаене на Биткойн е китайската компания Bitmain Technologies. Цената на киловатчас в Китай според данни на statista.com за 2017 г. е 9 цента от американския долар. За сравнение цената в САЩ е 21 цента, във Великобритания 24 цента, а във Франция 33 цента.

В обсъжданата вече България цената е около 11 цента от американския долар за киловатчас. Набавянето на специализирания хардуер в конкурентен срок у нас (а този срок е малък, поради непрестанното обновяване на техническите спецификации и логистични проблеми), се оказва сериозна пречка държава като нашата, с относително евтин ток, да се превърне в сериозен играч на миньорската сцена.

Да се върнем към Китай, където този проблем отсъства. Годишната електическа консумация в Китай е 5920 TWh за 2016 г. Това е 169 пъти повече, отколкото консумира цялата Биткойн мрежа. Едва четвърт от изразходваната електрическа енергия в Китай е от възобновяеми източници – 1480 TWh или над 42 пъти повече, отколкото изразходва цялата Биткойн мрежа. Само загубената при пренос електрическа енергия в Китай за 2016 г. е 296 TWh или 8.5 пъти повече, отколкото е нужно на биткойн мрежата да поддържа настоящата си консуматорска дейност.

Ако всички тези цифри и данни са ви уморили, нека разгледаме хипотетичен сценарий. Логично е да допуснем, че след като нито една държава не упражнява контрол върху Биткойн, то нито една държава няма да позволи и застрашаване на енергийната й сигурност заради електричеството, което Биткойн консумира. В следствие на това е логично да допуснем, че мощностите, които захранват Биткойн мрежата, главно в Китай, не са от ключово значение за държавата, в противен случай тя би се намесила, както неведнъж го е правила в други направления.

При по-внимателен анализ можем дори да стигнем до извода, че Биткойн помага за създаването на нови възобновяеми енергийни източници. Поради високата възвръщаемост на миньорската дейност в момента, дължаща се на високата цена на криптовалутата, инвестицията във енерговъзобновяема инфраструктура би могла да се изплати за много по-кратки срокове, ако дори част от тази енергия бъде вложена в добив на криптовалути.

Електрическата консумация няма да расте експоненциално

След като вече уточнихме какво представлява миньорската дейност, както и къде и защо е базирана тя, можем да се насочим и към апокалиптичните “прогнози”, с които биваме залети през последните месеци. “Ако разходът на енергия продължи да расте със същите темпове…” е напълно нелогично предположение. Една от причините да твърдя това с увереност е, че основната причина за съществуването на миньорската дейност, а именно подсигуряване на мрежата, вече е изпълнена. Достатъчно е да знаете, че мощността на Биткойн мрежата е над 10 000 по-голяма от комбинираната такава на топ 500 суперкомпютрите в света. На практика това означава, че няма световна сила, която може да генерира достатъчно изчислителна мощ, която да компрометира сигурността на мрежата.

След като мотивът за осигуряване на сигурността на мрежата вече отсъства, то остават единствено “наградите”. Поради уникалната структура на Биткойн системата и наложения още през 2008 г. паричен модел, то “наградата” за миньорите при изкопаването на всеки блок от Биткойн мрежата намалява наполовина на всеки четири години. В началото те са откривали по 50 биткойна във всеки изкопан блок, през 2012 г. тази награда е паднала до 25 биткойна, от 2016 г. тя е 12.5 биткойна, а при изкопаването на блок 630000 през 2021 г. наградата ще падне до 6.25 биткойна във всеки изкопан блок и така докато наградите не станат само частица от един биткойн.

Простата математика сочи, че за да се превърне Биткойн в реален екологичен проблем, то следва електрическата консумация на мрежата да нарасне стотици, дори хиляди пъти. За да е рентабилно това за миньорите, цената на една единица от криптовалутата трябва също да се повиши стотици или хиляди пъти. Дори да допуснем, че този вариант е възможен, то логично е да предположим, че в този момент Биткойн ще се е превърнал в основна и доминираща световна валута, осигуряването на сигурността на която ще е приоритет не само за потребителите на мрежата, но и за централизирани институции, включително и правителства. В този дух дори дотигане на нови на електрическа консумация в размер на една от големите държави в света, то това ще бъде оправдана цена.

Тъй като все пак този вариант е малко вероятен, можем да приключим тази част от анализа с цитат на едно от най-известните лица в биткойн средите Андреас Антонополус:

“Прогнозите за енергийната консумация на Биткойн е все едно гинеколог да прогнозира: “Г-жо, имате проблем, ако плодът продължи да нараства със същите темпове ще достигне големината на сграда”.

Къде са конкурентите?

Атакуването на Биткойн по направлението за енергийната консумация е лесно, тъй като мрежата е публична и всеки би могъл да направи изчисления какво ни коства подсигуряването й. Далеч не толкова лесно е да се изчисли например колко енергия се изразходва за добивната дейност на златото. Според наскоро публикувана статия в Bloomberg.com тази стойност е 132 тераватчаса на година. При това без да включваме разходите за бронирани камиони, банкови дейности и сигурност.

Само производството на фиатните пари, които по същество представлява луксозна хартия, струва на света 11 тераватчаса на година.

Невъзможно е да се изчисли колко енергия консумират хилядите центрове за съхранение на данни, десетките хиляди офис сгради и стотиците хиляди банкови клонове, които подсигуряват съществуването на банковата система, каквато я виждаме днес. При това познатата за нас банкова система успява да достигне до не повече от половината от световното население, поради заложените й логистични проблеми. Със сигурност тази система консумира в пъти повече, отколкото прекия й конкурент в лицето на Биткойн.

Михаил Кръстев, chain.bg

Използвани източници:

https://digiconomist.net/bitcoin-energy-consumption

http://www.bpva.org/bg/articles/article4207.html

https://www.statista.com/statistics/263492/electricity-prices-in-selected-countries/

http://www.nea.gov.cn/2017-01/16/c_135986964.htm

https://bitcoincharts.com/bitcoin/

https://www.top500.org/lists/2017/11/

https://www.bloomberg.com/view/articles/2017-12-07/bitcoin-is-greener-than-its-critics-think#footnote-1512668309251

https://www.coindesk.com/microscope-real-costs-dollar/