От създаването си през 2008 г. до сега падението на Биткойн и блокчейн технологията е било прогнозирано многократно от знайни и незнайни експерти. Най-често обаче те са се позовавали на архаични постулати, свързани с липса на присъща стойност, държавни и наддържавни регулаторни органи и други подобни… Девет години по-късно е ясно, че нито неприложимите върху техническите иновации икономически канони, нито желанието на централните власти да наложат удобна за тях регулаторна рамка, не може да спре развитието на технологията.

Прогресът може да бъде победен единствено с прогрес. След като подложихме драматичната основа на настоящата статия, време е да обърнем внимание и на въпросния прогрес, който застрашава Биткойн и блокчейн.

 Какво е DAG?

Наименованието DAG произтича от Directed Acyclic Graph. За целта на тази статия няма да влизаме в сложни обяснения какво представлява този термин в математиката и информатиката.

Достатъчно е да знаете, че DAG технологията и базираните на нея криптовалути не използват блокове за извършване на трансакциите, както се случва в Биткойн, Етериум и останалите блокчейн базирани криптовалути. След като няма блокове, това означава, че няма нужда от миньори, които да подсигуряват мрежата, съответно няма нужда да се плащат и такси за трансакциите между потребителите в нея. Вместо миньори, DAG валутите използват насочени ациклични графи за съхраняване и изпълнение на трансакциите.

Ацикличната графа на IOTA

Звучи сложно? Най-просто казано вашите трансакции потвърждават други такива. Всяка осъществена трансакция потвърждава една или повече други. По този начин, тъй като единствените участници в процеса са потребителите на мрежата, такси по трансакциите не се плащат.

Отново поради липса на миньорски процес и копаене на блокове, трансакциите няма нужда да бъдат включвани в такива, съответно няма нужда да се изчаква изкопаване на нов блок, което се случва на всеки 10 минути в Биткойн мрежата, например. Така теоретично времето за потвърждаване на трансакциите е моментално.

Кои са DAG валутите?

DAG технологията привлича все повече внимание към себе си и по всяка вероятност предстои създаването на много криптовалути, базирани на нея.

Безспорно най-известната такава е IOTA, която към момента на писане на статията се нарежда на 7-мо място по пазарна капитализация сред всички криптовалути с обща стойност на токените от почти 10 млрд. долара. През последните месеци се появиха множество новини за възможни партньорства на IOTA с големи международни компании. Макар някои от тях да опровергаха информацията, сред партньорите на IOTA все пак остават имена като Volkswagen Group и Bosch.

Друга DAG валута, набираща скорост, е RaiBloks. Тя бързо извоюва мястото си сред големите крипто проекти, като само от началото на годината успя да повиши пазарната си капитализация от няколкостотин хиляди долара до настоящите над 600 млн. долара. Сред интересните факти при RaiBloks е, че вместо популярните през тази година ICOs, дистрибуцията му беше проведена чрез… решаване на captcha задачи.

Известна DAG валута е и Byteball, пазарната капитализация на която в момента е 439 млн. долара. За разлика от IOTA и RaiBloks, дистрибуцията на Byteball все още не е завършила, а се случва поетапно. Когато това се случи общият брой на Byteball Bytes ще бъде 1 000 000, а в момента цената на една единица от валутата е $672.08.

Подробно сравнение между характеристиките на трите валути можете да откриете ТУК.

Какво е бъдещето на DAG валутите?

Да се върнем към началото на статията – представляват ли DAG валутите реална заплаха за Биткойн и блокчейн технологията? Отговорът на този въпрос не е лесен. Ако трябва да го дадем към момента – то следва да кажем “Не”. Проектите са прекалено нови и с прекалено много проблеми. Трансакциите в IOTA мрежата се забавят с дни и дори седмици, синхронизирането на RaiBlocks уолетите отнемат дори повече. По-различния начин на опериране на технологията спира и големите борси да я имплементират, съответно има прекалено малко пазари за тях.

Потенциалът на технологията обаче е огромен, особено ако блокчейн проектите не започнат да решават по-ефективно проблемите си, независимо дали говорим за високите такси по трансакциите, бавното трансфериране на средства или конфликтите между девелопъри и миньори.

Михаил Кръстев, chain.bg